В нощта срещу 14 септември на Кръстова гора Господ дарява здраве на вярващите
Кръстова гора е освен чудно кътче от България, само че е също чудотворно и свещено място. Не инцидентно, всяка година на 13 и 14 септември хиляди хора се стичат в сърцето на Родопа планина и основават един празничен ден, който не може да се съпостави с никое друго такова събитие в страната
Чисто географски, местността се доближава на-лесно от село Борово, а самият актуален манастир Св. Троица – мястото на поклонение – е ситуиран на 7 км от селото, на 1418 м надморска височина, на самия Костов Връх. За да стигнете до село Борово обаче, би трябвало да тръгнете по пътя Асеновград-Смолян. Да продължите към Белица, вместо към Лъки и да отбиете за село Борово.
Нека обаче се върнем към духовното начало на Кръстова гора.
На 14 септември се отбелязва един от дванадесетте Велики християнски празници – Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен.
Това е празник обвързван със няколко събития, които са скъпи за историята на Христовата черква на земята. Намирането на Кръста, на който е бил разпнат Спасителя; появяването на св. Кръст в съня на император Константин Велики и, връщането на Кръста от плен в персийските земи.
Кръстова гора се свързва с Кръста Господен.
Според една легенда, която споделя, че парченце от светия Кръст е заровена на място където е имало манастир изгорял от турците. Легендата стартира от съня на човек на име Йордан Дрянков, който видял огромен манастир на върха, а в него била тази скъпоценна парченце от Кръста Господен.
Историческите източници описват, че в Родопите почитанието към Кръста от Голгота е било доста огромно. Още от основаването на Бачковския манастир, който е района, в края на 11. век, през вековете насетне, даже под османско робство, даже когато през 17. век били опожарени всички църкви и манастири в Родопите – постоянно светия Кръст е бил на респект.
светия Кръст Самият Кръстов връх е място за поклонение и след Освобождението, когато Кръстова гора влиза границите на Източна Румелия. Поклонници от неосвободените земи, също с риск за живота си отивали всяка година на мястото. Макар да нямали черква на върха, традицията говорела в душите и сърцата на вярващите, че да отидат на това място е било освен това от дълг.
Чудакът Йордан Дрянков по някакъв метод стигнал и до Борис III и изискал помощ, да се направи железен кръст, който да се сложи на мястото получено като привидение в съня. Кръстът бил изработен и въздигнат на 1 май 1936 година По време на освещаването, бял гълъб кацнал на кръста, а когато хората го последвали при летежа му, съгласно Йордан където кацнал гълъбът, там трябвало да бъде остарялото аязмо. Още едно знамение се случило, когато след почистване на скалата, върху, която гълъбът кацнал, потекла вода.
Местните хора и поклонниците на мястото получили своя параклис, чак през 1956 година Тогава локалното църковно настоятелство заръчало на локални майстори да създадат параклис. Така през 1958 г параклисът е осветлен. Не би трябвало да забравяме, че това към този момент е време на атеистична власт. След като местността е превърната в резерват, последва възбрана за посещаване на мястото. Християните намират обаче метод по кози пътеки да доближават до Кръстова гора. До 1989 година още не било изцяло допустимо, визитата на мястото по своя воля. След рухването на комунистическата власт обаче, през 1995 година в наличието на съвсем всички църковни деятели от района и на патриарх Максим.
След толкоз доста последователност и история, човек би се запитал къде е мистичното, къде е духовното, къде е това незаменимо прекарване, за което приказва всеки, който се е докоснал до атмосферата на празника. Всеки който е спал на поляната до манастира на 13 против 14 септември свидетелства за неземното чувство, което ние не можем да предадем с думи.
Така че оттук нататък всичко е във вашите проекти. Ако тази година не можете да идете, помислете си за другата, помислете дали имате потребност да извършите това посещаване на Кръстова гора – неповторимо за страната ни. Там ще чуете и за историите и за легендите, и за чудотворните събития. Ще чуете думите на хората, които поддържат традицията жива и които към този момент пазят парченце от Божия Кръст в душата си.
